Йордан Атанасов

Йордан Цонев Атанасов е роден на 25 януари 1943 г. в град Брауншвайг, Германия. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” и журналистика в СУ “Свети Климент Охридски”.

Работил е като електротехник в “Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен център град Раднево, организатор в Окръжен съвет за култура, Стара Загора, секретар и председател на Народно читалище “Даскал Петър Иванов – 1988”, Стара Загора, журналист във в. “Марица-изток”, в. “Синя поща”, Стара Загора, в момента – главен редактор на в. “Литературен глас”, Стара Загора, издание на НЧ “Даскал Петър Иванов – 1988”.

Автор на поетичните книги “Токов удар” (1989), “Невидима рана” (1992), “Монолог на дресьора” (1993), “Вода, пясък и дух” (1997), “Душата се завръща” (2000), “Овъглена светлина” (2002), “Страсти и географики” (2003), “Семето на градинаря” (2005), “Насълзената трева ми каза всичко” (2005), “Думи за врабец” (тристишия, хайку, 2007), “Да следваш водата” (2009), “Балканската линия” (2009), “Машина за чистота” (избрана лирика, 2013), “Срички за врабец” (2019), “Машина” (2023). Автор на романа “Хамовото семе”  (2011, 2017) и на сборника с литературна критика “Скиталчества на духа” (2023).

Съставител (и предговор) на антологиите “Поетични гласове Стара Загора” (2004) и “Поетични гласове Драганово” (2005).