Живот
И както скъперникът стиска кесията злато,
а също – навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили,
додето пусне остатъка мед или паста за зъби
и тръска шишето със вино
последната капка да глътне...
Така и аз всеки жест и подарък
задържам от тебе, Животе:
от въздуха – свежата глътка,
ръката добра на приятел,
смехът на децата,
плачът на жените,
грехът им божествен,
гневът им летен. И зимен.
Изстисквам от твоите туби
една на мене наречена, с моето име.
Йордан Атанасов
Йордан Цонев Атанасов е роден на 25 януари 1943 г. в град Брауншвайг, Германия. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” и журналистика в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като електротехник в “Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен центъ�…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар