Поезия
Жив съм
* * *
Жив съм още мърдам
крайниците си не помня
как съм се довлякъл до това
вонящо място Краят на цивилизацията
Мрачната вода на блатото поглъща
тежките метални облаци довлича тиня
до брега Тръстики Сън
Черепи на кучета белеещи край мен
Конски череп пълен с тишина
Грозни думи заразени с радиация
се надигат от съзнанието – дънни риби
с обърнати кореми над водата
Жив съм
Коментари
Гергана
Пон., 28 ное 2022 - 21:13
И трите стихотворения са много зле. Наистина не съм чела по-големи тъпотии. Останах същисана, като прочетох, че автора е получил награди.
Добави коментар