Следи
Упорството да съхраня
изтичащото: ехо от гласа
в мига на слабост скулите –
два хълма замъглени
над светлата повърхност на лицето
и порива да оживее
едно желание по-древно
от човешките желания.
Невидима тъга
Следи от стъпки
преминали зад хоризонта
отвъд белязаната същност на човека
в упорството да съхраня
желанието ехото кънтящо
от дъното на светлината
сред двата хълма замъглени
и порива отчаян за живот
любов –
тогава бях най-древния човек
Росен Друмев
Росен Друмев Друмев е роден на 9 декември 1958 г. в Бургас. Завършва вечерна гимназия в родния си град. Автор на поетичните книги “Тежко време” (1990), “Отломки” (1994), “Наноси” (1999), “Сиромашка трапеза” (2003), “Армада. Пътуване през спомена” (2009)…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар