Следи

Следи

Упорството да съхраня
изтичащото: ехо от гласа
в мига на слабост скулите –
два хълма замъглени
над светлата повърхност на лицето

и порива да оживее
едно желание по-древно
от човешките желания.

Невидима тъга

Следи от стъпки
преминали зад хоризонта
отвъд белязаната същност на човека

в упорството да съхраня
желанието ехото кънтящо
от дъното на светлината
сред двата хълма замъглени
и порива отчаян за живот
любов –

тогава бях най-древния човек