Къща от слама

Къща от слама

Вода и пръст и дребна слама,
наречена “мекина”.
И боса ситно гази мама,
додето сила има.
А после ще поседне малко,
тя и калта да си починат...
За нея много ми е жално,
но съм на четири години –
дете, едно безсилно птиче.
А тя кирпича във калъп
ще пълни, ще притичва...
О, този спомен тежък, скъп!
Живяхме в смут, с надежда.
Но мама къщата издигна –
сама – с неволята-строител,
без помощи от никого
нито от мъж, ни от родител.
И този дом и двор с асмичка
за синовете-емигранти
и таткото-изгнаник,
бе покрив нов за всички...
Но тъй реши съдбата:
да се пръснем всички по света.
Мама – птица в самотата,
живя, крепи я...
И отлетя.