Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Дръж далеч от мене тъмнината

Дръж далеч от мене тъмнината, която от душата ти изтича... ... и с дрезгав глас шепти безсрамно, че всичко мое до безумие обича.

Поезия

На село

Ела си на село, казваше баба, когато си тъжна и във забрава. Че там отново ще станеш дете, без грижи и с чисто сърце...

Поезия

Къща, руини и празен двор

Къща, руини и празен двор. Борове вековни. Тишина. Катинари, като във затвор. Навсякъде бодили и трева.

Поезия

Не съм родена...

Не. Не съм родена с очна линия. И очите ми често подути са. От безсънни нощи, алкохол или неказани думи.

Поезия

Миниатюри

Такива жени като нея можеш или само да ги обичаш, или само да ги мразиш... Но никога не можеш да им бъдеш безразличен...

Поезия

Откровение

Неистинско, неискано и непорочно, съзнателно, чак плашещо и нетипично, обикнах те набързо, не нарочно, а просто, че си мое Аз, напълно идентично.

Поезия

Да беше...

Да беше спомен кротко избелял, прекършен сън, отдавна избълнуван, жадуван миг през дните остарял, заглъхнал вик от никого нечуван...

Поезия

Безвремие

Аз всяко утро рано го започвах, и не допивах чашата кафе, в навици и графици се вкопчвах, а времето не искаше да спре.

Поезия

Утрото

И тази сутрин утрото ме гали, надничащо през стария отвор, с нюанси си играе и се хвали, че само то не е поробено в затвор.

Поезия

Обичам да обичам

Аз свикнах да се смея на живота, усмивките отдавна не пестя, и да не търся никога посока, и нищо да не ми тежи на съвестта.

Поезия

Обещание

Когато очите ми спрат да горят, когато сълзите превърнат се в пепел, когато предишните дни отлетят, и хвърля последната глупава мебел.

Поезия

Попитай птиците

Попитай птиците, когато заминават, боли ли, че отиват чак на юг, с тъга, когато гледки подминават, копнеят ли да бъдат вечно тук?