Утрото

Дата: 
петък, 25 March, 2022
Категория: 

Утрото

И тази сутрин утрото ме гали,
надничащо през стария отвор,
с нюанси си играе и се хвали,
че само то не е поробено в затвор.

Промъква се с лъчите си и бяга,
в очите ми не спира да блести,
така привидно, както му приляга,
а мен какво ще сполети?

То, утрото, което не умира,
безгрижното, живеещо за ден,
дали утеха в нищото намира,
дали мечтае да е смъртно като мен?

Аз питах, съжалявам, че заплака,
и рукна дъжд неудържим,
кому е нужен облакът на мрака,
научим ли се дните да ценим...

 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите