Обещание

Обещание

Когато очите ми спрат да горят,
когато сълзите превърнат се в пепел,
когато предишните дни отлетят,
и хвърля последната глупава мебел.

Когато душата ми спре да кърви,
когато сърцето забие отново,
когато надежда със мен ще върви,
и мога дори да мечтая наново.

Тогава ще седна в хола сама,
потънала в размисли, в мрака,
но без да изпускам за миг от ръка
чашата вино, сипана с мярка.

Ще дръпна и масата близо към мен,
бутилката бързо да хвана
и бях обещала, но днес ми е ден,
да бъда от обич пияна.