Безвремие

Безвремие

Аз всяко утро рано го започвах,
и не допивах чашата кафе,
в навици и графици се вкопчвах,
а времето не искаше да спре.

Така година след година мина,
замина лятото, пристигна есента,
а младостта, привидно, без причина
със дните ми внезапно отлетя.

Извадих от кашона старото сметало,
пресметнах си изгубения смях
и там, пред счупеното огледало
лика пред себе си видях.

Загубила съм всичките минути
и скъпите, и скучните дори,
а думите ми няма да са чути,
часовникът не спира да върви.

И няма да съм тиха, вече не,
 кипи живот, сърцето ми изгаря,
защото вече знам достатъчно добре,
изгубен ден е този, който се повтаря...