Неизорани лехи с надежда
Треви както войска, изправени до реката – почетен караул на копача, който стрива жито с камъни.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
С дъх на хляб
Опалил Господ Земя и Небе – пещ за съдби и хляб насъщен. Мъж повдига снопи, сякаш дете, в купел сребърен да покръсти.
Въздишка по съмнало
Очите ти жадно ме пият – единаци, кошута млада видели. Искат стръвно, алчно и вият. Мамя ги с китки тънки и бели.
Все някога
Все някога ще дойда да отпия сили от Родопа планина. Сълза сред върховете й да скрия и чан да ме събуди в ранина.
Аз, вълчицата
Зачеркнали ме от самото раждане. Зачеркват ме в началото на всеки път.
Помниш ли
Помниш ли онази светлоока дързост? Нахакано към теб вървеше, в шепа стиснала потребност от безусловност и от истинност.
Питаш ме как съм
Питаш ме, как съм – знам, че не искаш да знаеш, просто играта така се играе. Някакви думи. Поза и вятър, нелепа сцена в аматьорски театър.
Първи впечатления
Подарявам ти букет от пръстови отпечатъци. Навън е тъмно, само един щурец говори с гласа на улична лампа.
Следобедно безсъние
Появиха се през нощта – стадо от мисли. Кръвта ми, галопира в ексцентричен лабиринт...
Опашка
С опашка от гняв прогонвам амбулаторни миражи. С ръка върху ранената котка развивам крушката на слънцето.
Първичност
Аз съм мебел, студената ми коса е глад, а раните са безплатни, те значат по-малко и по-малко с всеки изминал ден.
Чистилище
Замених душата си за картонено хвърчило, хиляди безчувствени очи се роят като птичи крака, за да гледат как копчетата, които съм събрала, се изсипват през дланта ми...