Първичност

Първичност

Вслушай се в шумоленето на дърветата –
аз му говоря, то ми отвръща.

Аз съм мебел,
студената ми коса е глад,

а раните са безплатни,
те значат по-малко
и по-малко с всеки изминал ден.

Лъжица разнася таен вой
върху студена уста.
Дясната ми ръка беснее като море,
стиска гърлото.

Времето в пясъчен часовник –
кучешко лакомство,
кокал,
гледаме го,
то не пее, въпреки че часовниците дишат
и се променят
затруднени от чувствата на Бог –
огорчените им крила губят инерция,
отворените им стомаси премигват.