Все някога

Все някога

Все някога ще дойда да отпия
сили от Родопа планина.
Сълза сред върховете й да скрия
и чан да ме събуди в ранина.
Все някога отново ще се върна
в “Утробата” на майката Земя,
Перперикон де ме обгърне
с магията на стари времена.
А после, с писък на ручило
на тежка сватба ще вървя
и с тайно билково мастило
прокобата ще разваля.
Сред каменните гъби ще ме види
денят – напет юнак, красив и млад.
Помислил ме за нежна нереида
ще иска да ме води в Златоград!
И слънцето ще завърти поднос
със две кафета във филджани.
От билото Орфей ще слезе бос
с мелодия душите да нахрани...
Все някога
отново
ще е там
душата ми на самодива,
да види как
най-българският поп
с един имам
сеят братски
свещената ни камениста нива.