Неизорани лехи с надежда

Неизорани лехи с надежда

Треви както войска, изправени до реката –
почетен караул на копача,
който стрива жито с камъни.
Радиото му поръчва на полето:
“И тази година тютюнът не струва
дори и дребни пари.”
Всичко, което земята ще роди напразно,
има цвят на злато.
С тази мисъл всеки ден
ходя до нашата нива
и пак ред по ред
разкъсвам твърдата кора
от граничния трап до върбата.
Тежко се намира смисъл:
има отворени консерви,
изгубен гумен ботуш,
винт за клапан на помпата.
“Може би ще ти потрябва, татко,
когато се срещнем
отвъд вировете – загуба.”
Нека да включим двигателя
и да пуснем водата,
докато разхлаждаме главите си
в неизораните лехи с надежда.