Стоим си равнопоставени помежду си:
Мохамед, Буда и Христос,
Аз и съпругата.
Хапваме си нещо... Галактики... планети...
Предъвкваме безсмислици до безвкусност...
Мило мое, и аз една Коледа имах хвърчило.
Вънка трупаше сняг, вътре в мен бели вишни цъфтяха.
Още помня как татко ми каза: „Ах, мине ли зимата,
ще излезем навън и ще вържем хвърчилото с вятъра!”.
Аз съм джуджето, което държи барабана
в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети.
Аз съм вълната, която се скита пияна
и върху камъка пръска пенливо сърцето си.
