Лунни ивици
Задъхана, надничаща над улици,
над облаци, дървета и треви,
Луната свети , светят малки ивици
и носят спомените отпреди.
А локвите са нейно огледало,
оглежда в него своите черти,
усмихва му се в сребърно и бяло,
и пак около него се върти.
Така прилича на едно момиче,
което нощем приказки реди,
защото знае, иска и обича...
Понякога и винаги... Преди??
Задъхано, наднича ли над улици?
Луната тази нощ защо не спи?
С момичето ще връзват тънки ивици
от приказки и случки... Може би!?
Детелина Стефанова
Детелина Иванова Стефанова e родена в гр. Добрич. Живее, работи и твори в гр. Ямбол. Нейни творби са публикувани в “Литературен свят”, сп. “Литературен букет” и други. Член на Дружеството на ямболските писатели. Отличена е с награда в XIV Национален конкурс…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар