Душица Иванович

Душица Иванович (Лозница, Сърбия, 1960) е преподавател по сръбски език и литература, редактор, журналист и писател. Завършила е катедрата по сърбохърватски език и югославска литература (преподавателско-редакторски профил) на Филологическия факултет в Белград. В Белград е работила като редактор, журналист и преподавател по сръбски език. Четири години е работила като преводач в Братислава. В Канада от 1998 г. до 2021 г. е преподавала в сръбска езикова гимназия, била е член на редакционната колегия и коректор на списанието за литература и култура “Људи говоре”, журналист в списание “САН” и сътрудник на седмичника “Новине Торонто”, редактор, организатор, автор и водещ на литературни събития в сръбската общност в Торонто.

От 2021 г. живее в Панчево. Продължава да сътрудничи на сп. САН, пише литературни рецензии, публикува поезия и проза. Член на престижни съюзи и организации. Автор на 10 книги, сред които стихосбирките “Сърцето на сърцето ми” (2010), “Звездни пътешественици”, (2012), “Небето под краката ми” (2013), “Лирични бележки” (2014), романа “Пролог за Димитрий” , “Ключове на живота” (двуезична англо-сръбска стихосбирка , 2021), “Така се гради къща” (стихове, 2021). и др.

Носител е на авторитетни литературни отличия и награди – сред тях на Академия “Иво Андрич” , награда “Растко Петрович” през 2020 г. за романа “Казвам се Астикя” (“Изучаване на душата”), както и други отличия . Стиховете на Душица Иванович са представени в антологии и сборници в родината й и извън нейните граници.