Поезия

Спасителка

преди 3 години 3 седмици

Обвита в черна пелена,
Земята тръпне в самота.
Разбира днес една жена,
че трябва да спаси света.

Завръщането на Пенелопа

преди 3 години 3 седмици

На края на усилен ден, по здрач
в дома ще се завърне Пенелопа.
Пред свидния, сиротен къщен праг
смирено на вратите ще потропа.

Помня всички цветове

преди 3 години 1 month

Помня всеки звук
и всеки полъх на вятъра.
Усещах всичко
с измамната си душа,
но тя бе празна.

Когато се ражда жена...

преди 3 години 1 month

Казват, че и стрехите плачат,
когато се ражда жена.
Ридаят на глас,
изправени срещу небето...

Казват

преди 3 години 1 month

Казват с ръка от маса
трохи да не събираш,
за да не си изхвърлиш берекета –
на прозореца ти са гладните птици...

Изгубихме се

преди 3 години 1 month

Изгубихме се,
ти на една,
аз на другата страна.
Ти в ляво,
аз в дясно...

Не бива всичко да знам

преди 3 години 1 month

Когато съм изтегната върху жегата
и слушам мравчени заседания под тила –
не съм самотна.

Пробуждане

преди 3 години 1 month

Завръщам се от самотата.
Вълците ме изпращат с вой,
дори планината се свлича
от моите плещи.

Неизорани лехи с надежда

преди 3 години 1 month

Треви както войска,
изправени до реката –
почетен караул на копача,
който стрива жито с камъни.

С дъх на хляб

преди 3 години 2 months

Опалил Господ Земя и Небе –
пещ за съдби и хляб насъщен.
Мъж повдига снопи, сякаш дете,
в купел сребърен да покръсти.

Страници