Думите
С различно звучене, с различно значение, прошепнати думи дори, създават комфорт и добро настроение. От лошите думи боли.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Обичайте се!
Приветствам ви, Земляни! Земята ви е в рани, и вий не я щадихте, и злото не пестихте.
В дневника ми няма мои стихове
В дневника ми няма мои стихове, защото не бях поет. Но той пазеше истории за слънчогледови дни и лилави нощи.
Сън
Сънувах сън! Тъй истински, тъй искрен, тъй прекрасен. Сънувах сън, че задълго с тебе разделени бяхме.
Търсих те
Търсих те. Навсякъде те търсих. Попитах старите алеи и уличните лампи, видели ли са скоро нечии очи. Очи от море, пълни със сълзи.
Очите ти говорят
Очите ти напомнят ми безбрежен син океан. В него не плуват нито пасажи, нито делфини, нито китове. Те са два самотни океана, през които кораби не минават.
Пъзел
Аз съм разхвърлян пъзел. Разпръснати частици тук и там. Хвърчащи мисли из въздуха, да ги разбереш едва ли би могъл. Абсолютен парадокс, може би?
Опитвам се да бъда
Опитвам се да бъда, такава каквато съм по природа. нежна и добра, но не само със заобикалящото ме, а с мен самата.
Игра със самотата
Пускам любима песен. Звучи на фон, а аз играя си със самотата. Обгърнали сме се една с друга.
Мъжко момиче
Че мъжко момиче съм, малко знаят. помощ не ми трябва, аз и сама мога.
Дете на изкуството
Аз съм дете на изкуството. Направена от музика. Изваяна от стихове и поеми. Не мисли, че можеш да ме укротиш...
Благодаря за счупеното
Благодаря за всичките парчета, на които ме разби умишлено, пресях ги като пясъка през злато, подбирах ги, редях и пренареждах.