Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Прераждане

Ти бъди неспокойна душа там, в света на живите хора където отиваш сега – за да търсиш сама отговора на предишния своя живот.

Поезия

Странник от вечността

Кой си ти, дошъл при мене в нощта останала сама. Почувствах тръпката обзела внезапно мойте сетива.

Поезия

Прозорец на душата

Когато ний заспиваме – умираме. Сънят е братът на Смъртта, а от телата леко се измъква свободна нашата душа.

Поезия

Предколедно

Нощта ухае сякаш на канела, в прозореца надничат две звезди. Светът облича топлата фланела, деня отпусна строгите юзди.

Поезия

Снежна нежност

Снегът донесъл е безбрежност, уют със белия си цвят. Открай докрай е миг и нежност! И наш е целият ни свят!

Поезия

Остров и цветя

Отново търся твойто рамо! Заспиват бури, ветрове... Очите ти поглеждам само, че те са мойте светове!

Поезия

Моят топъл свят

Пак куфари и хора, и пак гари, със стъпките и чужди гласове, и мислите, събрани на камари, присъствие и нечии гърбове...

Поезия

Лунни ивици

Задъхана, надничаща над улици, над облаци, дървета и треви, Луната свети , светят малки ивици и носят спомените отпреди.

Поезия

Утро

Изтънява вятърът и хукват дълги сънни сенки из града. И цветя разтварят пъпки с пукот. Стапя се последната звезда.

Поезия

Попитай спомена

Попитай спомена къде съм когато дъжд в стъклата ти звъни. Ще ме откриеш в малка песен в презрелите от лято дни.

Поезия

Остани!

Остани!... Нека вятърът двама ни гали. Да излива небето свойто синьо ведро.

Поезия

Есенни мотиви

Шушнат дървета от плод натежали, жадно последния лъч те ловят. Вятърът тихо тополите гали, шепнат с тъга те и ронят листа.