Понякога
Понякога дните ни са толкова цветни, че ни е страх да си помислим за лошото през призмата на лалето. Може понякога да ни е до шеги и до смешки, но сълзите ни да са толкова тежки...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Октомврийски дъждовен ден
Беше тих октомврийски дъждовен ден, видяхме се там на пейката да пушим. Ти запали облак дим и се сгуши леко в мен...
Отпечатък от миналото
Във всяка любов има отпечатък от миналото. А във всяка любовна история се крие история за призраци. Любовта май е важна?
Изкуството и музиката
Изкуството и музиката, рядко вървят ръка за ръка, но събереш ли ги заедно... Повярвай ми, ще си загубен приятелю!
Последната усмивка
Последната усмивка бе, на милиони парченца счупена. А първата усмивка бе, когато те срещнах.
Равновесие
Материята те влече надолу и опитът ти с нея е единствено горчив. Понякога лежиш като убит на пода. Нима разнищваш кой е прав и кой е крив.
Петрикор
Безименното днес е вчерашното утре. Завиваш си душата със каквото е останало. Очите са различни – и истините, също толкова. Часът на правдата е никому ненужен.
Птичето с пурпурна следа
Насред полето, в пустошта, си летеше птиче, а след себе си оставяше пурпурна следа. Спря го розичка една и нежно го прегърна, за да спре да страда.
Лястовичката към своята звезда
Всяка нощ е тъй е безкрайна. В пуста вечер аз се лутам с надежда да намеря мъничка звезда сияйна. И поезията започва пак да губи своя смисъл...
Луната срещу хиляди звезди
В мрака тя не гасне, блести като звезда, но седи си там сама. Виждаме я всички, да.
Знаеш ли какво е тишина?
Знаеш ли какво е да не можеш да крещиш, когато вътрешно като пожар неспирен за пореден път гориш?
Време за тишина
Вървя сама по пътя си безкраен, по празни улици се скитам, но светлина в тунела няма или просто аз не виждам.