Поезия

Танго

Танго

Татко ми имаше златен зъб,
сякаш в устата си беше подслонил
звезда Деница.
Умееше, като никой друг
да раздава блясък,
докато пееше
и танцуваше танго с дървен стол,
за да накара сина си
да избухне в силен смях,
от който текат сълзи
и заболява стомахът.

Много отдавна изпратихме тате
да танцува със звездите,
а после столът му се превърна
в подпалки за огън,
който не сгрява душата.

В това време – зловреме
смеха със зъби пазя в разсол,
защото днес само звездите са златни,
и само под тях мога да заиграя танго
в някой дочакан чудесен сън.
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------

За автора

Гьорги Калайджиев

Гьорги Калайджиев е роден през 1961 г. в гр. Струмица, Македония. Следвал литература във Филологическия факултет в Скопие. Автор е на книгите: “Алтернативно” живеене” , “Бременно време”, “Уа и ура”, “Кандило на разсъмване”. Носител е на престижни награди и…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.