Лошо настроение
Живота ще го оцениш, когато любимият остане под отломките. А този юни няма да е лято, напук и на вселенските закони.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вяра
Ще оставя в ръката на просяка до стотинка каквото изкарах. Ще убия душата износена и ще тръгна безцелно нанякъде.
На ръба
Построихме си къща на ръба на морето, обзаведохме всичко в барок. Аз ударих в душата, ти удари в сърцето и домът ни се срина жестоко.
Двеста пъти
Ще дойда тази вечер пред дома ти, пред тежката врата ще коленича. На Бог ще се помоля двеста пъти, но няма да те пусна безразличен.
Гето/барок
Все по-рядко се сещам за Бог. Все по-близо усеща се пъкълът. Аз съм гето, а ти си барок – като цяло, история скъпа.
Sacred language
Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода...
Изповед
Ти ще напишеш книга – казано ми беше. Попитах: В проза или в стихове? Не е ли все едно – ми рече, щом се нижат редове.
Сън
Все този сън сънувам странен, във който аз на път вървя. А тръгнала съм в час тъй ранен и няма, няма край деня.
Прераждане
Ти бъди неспокойна душа там, в света на живите хора където отиваш сега – за да търсиш сама отговора на предишния своя живот.
Странник от вечността
Кой си ти, дошъл при мене в нощта останала сама. Почувствах тръпката обзела внезапно мойте сетива.
Прозорец на душата
Когато ний заспиваме – умираме. Сънят е братът на Смъртта, а от телата леко се измъква свободна нашата душа.
Предколедно
Нощта ухае сякаш на канела, в прозореца надничат две звезди. Светът облича топлата фланела, деня отпусна строгите юзди.