Вяра
Ще оставя в ръката на просяка
до стотинка каквото изкарах.
Ще убия душата износена
и ще тръгна безцелно нанякъде.
С непознати ще пия до съмване,
ще ги лъжа на шах и на карти.
И забравила нашето влюбване,
ще раздавам плътта без остатък.
Ще родя в изоставена къща
за пияния вяра във утрото,
за нещастния – вяра в живота,
за бездомния – вяра до лудост.
Ако днес се усмихна на просяка
и за брат си отчупя от хляба,
ще повярва дори и безбожникът.
Аз от него се уча да вярвам.
София Милева
София Тодорова Милева е родена на 12 март 1991 г. в град Хасково. Завършва “Българска филология” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. След дипломирането си работи като учител по “Български език и литература”, а през свободното си време пише…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар