0 книги 9 публикации

София Милева

София Тодорова Милева е родена на 12 март 1991 г. в град Хасково. Завършва “Българска филология” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. След дипломирането си работи като учител по “Български език и литература”, а през свободното си време пише поезия.

Започва да пише още като студентка, повлияна от преподавателите си в университета. Публикува в различни вестници и списания като “Ардински глас”, “Отвъд кориците”, “Везни” , “Знаци”, “Литературен свят”, “E”-lit” и много др., както и в различни литературни алманаси и антологии.

Автор е на поетичните книги “Грехопадение” (2019), “102 минути” (2020), “Събуди ме, когато” (2021) и “Лошо настроение” (2023).

Носител е на над четиридесет национални и международни награди за поезия, сред които: Второ място в Националния конкурс “Море” в категория за поезия (2014), Второ място в Международния конкурс “Есенни щурци” (2018), Първо място в общинския конкурс “Усещане за любов” – Димитровград (2019), Поощрителна награда в Националния поетичен конкурс “Любовта...” (2019), Специална награда в конкурса “Биньо Иванов” (2019), Грамота за участие в конкурса “Разломени слова” (2019), Специалната награда на издателство “Захарий Стоянов” на XIV Национален литературен конкурс за поетеси “Дора Габе” (2020), Първо място на Националния конкурс за любовна лирика “Горчиво вино” (2021) и др.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Поредният кораб

Ако можеха тези вълни да измият тъгата... По вода, ако можех да ходя, веднага бих тръгнала... Ето, скри се поредният кораб, покри го водата... Зад гърба ми се моли жена “Само Бог да го върне...”

Поезия

Солено

Татко си отиде със лалетата. Неговите. Кървавочервени. Аз се давя и осъмвам в пепел. Мъртво е и живото във мене.

Поезия

Парчета

Усещам още рано сутринта, че някак пагубно денят започва. Часовникът е със една стрелка. Часът е страшен – три шестици точно.

Поезия

Пожари

Вагонът гори като ад. Гори автобусът на Струма. Сълзи от очите на Господ валят. Мълча със последната дума.

Поезия

Лошо настроение

Живота ще го оцениш, когато любимият остане под отломките. А този юни няма да е лято, напук и на вселенските закони.

Поезия

Вяра

Ще оставя в ръката на просяка до стотинка каквото изкарах. Ще убия душата износена и ще тръгна безцелно нанякъде.

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.