Гето/барок
Все по-рядко се сещам за Бог.
Все по-близо усеща се пъкълът.
Аз съм гето, а ти си барок –
като цяло, история скъпа.
Аз се влюбвам във твойте очи.
Ти се влюбваш до лудост в гласа ми.
И небето от ужас мълчи,
а в земята отварят се рани.
Има демони в наште души.
Как се стига със демони в рая?
Ти докосваш и всичко рушиш,
аз целувам и ада отварям.
И разбиват се всички мечти,
и илюзии, дълго живяни.
И небето от ужас мълчи,
а в земята отварят се рани.
София Милева
София Тодорова Милева е родена на 12 март 1991 г. в град Хасково. Завършва “Българска филология” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. След дипломирането си работи като учител по “Български език и литература”, а през свободното си време пише…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар