На ръба

На ръба

Построихме си къща на ръба на морето,
обзаведохме всичко в барок.
Аз ударих в душата, ти удари в сърцето
и домът ни се срина жестоко.

Аз ти казах “Прости ми”, ти каза “Прости”,
но простихме си само на думи.
Разделиха телата безмълвни стени,
самотата във мрака се влюби.

Днес на масата липсват онези цветя,
със които безсрамно ме галеше.
И дори да си сам на ръба на света,
ще откажеш за мен да се хванеш.

Днес не вярвам на думи и не вярвам в лъжи...
Всъщност как любовта се прощава?
На ръба на света любовта се държи,
а боли и умира отляво.