Прозорец на душата

Прозорец на душата

Когато ний заспиваме – умираме.
Сънят е братът на Смъртта,
а от телата леко се измъква
свободна нашата душа.

Протегнала ръце във тъмнината
като слепец нагоре тръгва тя.
Да търси във тунела светлината
към другата, най-вечната страна.

И питам я: “Кажи ми ти,
къде се криеш в мен, кажи?
Дали главата завладяваш
или сърцето обитаваш?”

Уви! Усмихната мълчиш
и дума не отронваш ти,
но твойта тайна аз открих –
това са мойте очи.

Затворя ли ги – ти летиш,
отворя ли ги – в мен стоиш.
Зависима, си мила ти,
зависима от тез очи!!!

Докато огън в тях гори
подвластна ще ми бъдеш ти!
Тук на Земята аз решавам!
Там горе ще се подчинявам.