Странник от вечността

Странник от вечността

... Кой си ти, дошъл при мене
в нощта останала сама.
Почувствах тръпката обзела
внезапно мойте сетива.

Не се страхувай – ти ми каза.
Със теб ще бъда отсега,
а довериш ли ми се – вярвай
към друг свят ще те отведа.

Ти ме научи да усещам
тоз свят невидим покрай нас.
На болка с мисълта да действам
над нея аз да имам власт.

Ръцете си протягах в мрака
и чувствах твойта топлина,
а към сърцето ми потече
река от много доброта.

И каза ми: Бъди с любов в сърцето,
към страдащите с тяло и душа.
Лекуваш ли ги, болката им взета
през тебе ще премине тя.

Не се страхувай щом си смела
с вяра силна ще я победиш.
И знай, че този път е твоят,
по който трябва да вървиш.

В тоз невидим път ще бъдем двама,
и аз благодаря ти от сърце
застанал тъй до мойто рамо
ти топлиш моите ръце.

И твойта топлина аз ще раздавам
на имащите нужда от това,
в сърцата им искра ще пламва
на вечната любов и доброта.