Поезия

Рисувам

* * *

Запалих червената светлина
и започнах да рисувам.
Искам образът му сам да се появи пред мен.
Кой си ти, страннико?
Започнах с чертите на лицето.
Остри, но топли.
Очите – големи и дълбоки.
Устните – плътни и меки.
Запалих свещите
и щом лампата угасна,
той се появи.
Имаше очи с цвят на диамант.
Косата му буйна и тъмна,
контрастна на кожата му бледа.
Съвършенство в рамка.
Най-добрата ми картина.

 

За автора

Виктория Джеймс дьо Солей

Душата е най-голямата човешка сила. Може да променя. Да дава и приема. Придобива различни форми. Но само в една ще намериш себе си. Аз намерих своята в творчеството. Дълги години вървях по други криволичещи и неотъпкани пътеки. Докато не си дадох свободата да…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.