Сън

Сън

Сънувах сън!
Тъй истински, тъй искрен, тъй прекрасен.
Сънувах сън, че задълго с тебе
разделени бяхме.
И във вила край морето,
някак се пак заедно събрахме.
Нежно ти с ръцете си обгърна ме,
а после устните си до моите ти допря,
и двама ни нежно в целувка сля!
Сън бе, да!
Но като истина всичко почувствах аз.
Всяка ласка, всеки поглед,
всяка тръпка, всяка целувка,
всяка наша допираща се длан...
И дали от вятъра не знам,
събудих се, съвсем сама,
в студена стая обзета от тъга!