С дъх на хляб

С дъх на хляб

Опалил Господ Земя и Небе –
пещ за съдби и хляб насъщен.
Мъж повдига снопи, сякаш дете,
в купел сребърен да покръсти.
Мъката, Боже, цяло море,
люшнато в синор на песен.
А Хлябът тук така се пече –
с пот, молитва и обич омесен.
Бели месали чучулига стеле
с рано ранила везана песен,
до де паламарката всички сбере
на бял харман – широк, поднебесен.
Препечена коричка от деня
тайничко детенце си отчупва
и с бъзовата свирка на уста,
през пепеляка босоного хуква.