Днес и жените не са цветя
Търсят идеала във мъжа да бил висок и добър, гальовен и мил. Да работи усърдно, да ги уважава и цени.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Търсят идеала във мъжа да бил висок и добър, гальовен и мил. Да работи усърдно, да ги уважава и цени.
Димът от цигарата, която пуша, попива в белите ми дробове, точно както любовта ти се настанява в душата ми. Никотинът и катранът засядат надълбоко в мен и бавно стъпка по стъпка ме унищожават.
Пази жената! Жената ще ти сготви, вечер премръзнал ще те завие, ще целуне челото ти, ще се сгуши в теб, ще те стопли.
И като птица волна аз прелитам от свят на свят. Озъртам се, летя и съзерцавам и хора, и души, и красиви цветя. Мисля си какво ли щеше да бъде ако бях една обикновена жена и вместо да прелитам и да бъда свободна, да съм…
Буквата е безкрайно търпелива с нас, изчерпваме я, милиметър по милиметър сякаш размотаваме макара...
тези залези са купчина червен пясък. извънземни пиянски кръжат полукълбата на главата му
само това виждам от устата на жълтия тигър. Все пак, не искам съжалението ти – когато небето свети в прехапано оранжево
9:11 Иска ми се никога да не съм обичала никого. Гардеробът проблясва в сиво, дъждът очертава силуетите на две фигури прегърнати в метаморфоза.
Родена в мръсотията, тя беше точно това – главата беше пчелен кошер, а очите – малки рани. Студена статика заемаше твърде много място в нея, въпреки че сърцето й е с уста като на топъл лъв.
Две очи. Усмивка. Безвремие. Среща. Случайност. Съдба. Поздрав. Невинност. Мълчание. Истина. Свян. Суета. ...
От всякога, от всякога по-дръзка, с безброй ножове във гърба, към себе си решила да се върна, с високо вдигната глава.
Писмо ще напиша до побелелия старец, в чиято щедрост вярват децата. От легенди и приказки големите знаят, че той живее нейде оттатък.