Тези залези

* * *

тези залези
са купчина червен пясък.
извънземни пиянски кръжат
полукълбата на главата му

Той е кукла в гръден кош –
топъл балон, който се скита
през гърлото на небето.
той е единственото топло нещо,
омекотено от проветрените скелети
на чужди сгради

момчето, което беше изумено
от тежестта на собственото си сърце
никога няма да се завърне –
вие го пратихте на Луната
на колене.
Трябваше да му дадете
повече от чифт мигащи очи,
и пощенски марки

красива мечта, редици от къщи.
Течен хоризонт се движи
бавно
по огледалното езеро,
което го приспива.
Когато любвеобилните камери заспят
той изплува, борейки се в леглото си,
мятайки се към живота.

Въздухът се превръща в ножица –
нищо не е толкова бездиханно
като влажните му чувства.
Главата му е син прозорец
през който надничат преувеличени лица.

Тялото му се натрошава в светлина
която оформя бяла планина.
мъжете се превръщат в локви, организми
с дебели слонски зъби.
Нищо не е счупено –
пространство от мрак,
прозорец и врата
далеч един от други

стъпките изчезват безшумно,
без следи. Ще се изгубите.
ореолът му хвърля
сянката на примка
върху тънкия сняг