Буква

Буква

Буквата е безкрайно търпелива с нас
изчерпваме я
милиметър по милиметър
сякаш размотаваме макара –
конвулсивна любов, топла като стомаха на морж
работя я като сладко куче,
десетте й пръста стол –
облечена е в плачещ грим
и посещава като студен зъб
 
По празниците ми носи безгръбначни нещастия
дрезгави чувства щипят буреносните й пети –
оборват я с непристойни ръце,
и я заглъхват с бедра върху шкафчета
или зад самодоволни дръжки на врати
може да се каже, че да затвориш Буква в кафез
и да държиш кораб в бутилка
е едно и също
но когато добрите и кости се издуят с време
тя се завръща с възмездие
 
Започва да притиска значимостта на нара
между палец и показалец
зачева си малка жестокост
и я оставя да порасне в черупката
обезличавайки я дори от сините ръце на смъртта
тя просто гледа маршируващите стъпала на матрьошките
в следобедната светлина
и, заяквайки в самотата
скърби, и проявява съпротива,
поглъща и малкото от крилата си
и брои секундите до пистолетната брадва закачена над пианото