Ти огън си и не угасваш

* * *

Ти огън си и не угасваш,
ти неуморно все гориш,
плътта обгаряш с поглед страстен,
сърцата ни да подчиниш.

Ти силата си, виждам, знаеш,
умело ползваш я, напук
със коз в играта надиграваш,
а този коз е май на друг.

Какво че нявга съжаляваш
и светва нощното небе!
Ти можеш като нас да страдаш,
не можем ние като теб!

Приличаш сякаш на гадателка,
предсказваш светлата мечта,
изпращаш злото нейде с вятъра
и предизвикваш доброта.

И искаш злобата да спреш,
но права ли си да решаваш,
от доброта сковала меч,
по-леко да обезглавяваш.

Приличаш сякаш на гадателка,
Не те упреквам за лъжи.
Прогонваш злото ти със вятъра,
Та с ангелите да дружим.

Но ето че си най-самотна,
Ни на земя, ни в небеса!
И тъжно е, и е сиротно,
В очите ти блести сълза.

Дори и да не те разбирам,
живея с теб и нощ, и ден!
И пак, и пак те преоткривам,
поклон на Бога, че си в мен!

------------------
Превод: Димитър Христов
------------------