Жажда

Жажда

Денят надига бирени шишета,
като бинокли, взиращи се
в пазвата на есента...
Скатават ветрилата
летните момчета
и всяка гънка им напомня
образ на жена...

С последните германки
Септември се залисва.
Завързва ги със водорасли,
покрива ги със ласкава вълна.
Повел ги за ръка –
реди четиристишия,
сговорил се с прибоя
от клетвите да не остане и следа...

Денят надига бирени шишета
и взира се в безкрая
на зимната тъга...
Разделям се,
разделям се със летните момчета...
В скалите пускам корен
и ги очаквам като фар...