Време за акули
По покрива дъждът чевръсто свири,
подобно виртуозен пианист.
В такива дни не ти се и умира.
Сивее даже белият ти лист.
Не оредяват твоите приятели.
То, нулата, какво да оредява.
Като зъби болят те и се клатят
и спомените, и представите.
Дъждът подигравателно мълви,
че с кръв се пише. И до кръв те жули.
Сърцето ти започва да кърви...
А след това е време за акули.
Кръстьо Раленков
Кръстьо Иванов Раленков е роден през 1965 г. в гр. Панагюрище. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като галванотехник, сценарист на телевизионно шоу, учител и директор на училище. Пише поезия, разкази и литературна критика. Носител е на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар