Моят дом
Ходи ми се в непристъпни дебри,
пие ми се живата вода,
дишат ми се небесата ведри,
язди ми се дива свобода!
Иска ми се птици да прегръщам
и над всяка земна суета
да издигна светлата си къща –
моят дом от спомен и мечта!
Христина Радомирова
Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: “Любовта, без…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар