Щуротия
Щуротия
Не през цъфналата ръж,
драснах право през просото...
Заваля усмихнат дъжд
подир стъпките ми боси!
Вятър духна с порив див
и в косите ми се втурна...
Липов клон със жест игрив
шапката ми прекатурна!
А пък аз така си знам –
моят свят е щуротия!
И е толкова голям,
че не мога да го крия.
Христина Радомирова
Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: “Любовта, без…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!
Коментари
Добави коментар