Любов ли е...
На юли горещият пламък
във вените мои пламти...
И става безумен и палав,
когато до мене си ти!
Тогава избухват пожари,
които не искаш да спреш.
И търсим безрелсови гари
с неистов от жажда копнеж.
Не влизам в шаблони и релси –
такава харесваш ме, знам.
Любов ли е, значи е смелост,
в сърцето ми вдигнала храм.
Христина Радомирова
Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: “Любовта, без…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар