Иронията на любовта

Иронията на любовта

Безброй снежинки заваляха,
и покриха черния асфалт,
а уличните извисени лампи
отразяваха света във бяло.

Една след друга криволичеха,
дали пък не играеха хоро?
Така прецизно се извиваха,
рисувайки мечти върху леда.

– Момиче – извиси се тънък глас, –
не стой сама във онзи ъгъл!
Ела и изтанцувай своята мечта,
преди да се превърна в гьол.

Тогаз погалих снежното лице
и промълвих с премръзнала уста:
– Мечтая силно за една любов,
но ако я изтанцувам, ще те разтопя!