Улични котки
Аз приближих, а котките се любеха.
	Не бях ги забелязал отдалече,
	замислен в нещо свое и кахърен –
така, разбира се, човек не вижда.
	Аз приближих по дребничката улица,
	един такъв съвсем събран,
	съвсем разсеян,
	аз приближих, а котките се любеха.
	Тогава те застинаха и мъжкият
	ме проследи със поглед сговорчиво.
	Но женската не издържа,
	изплъзна се,
	потъна в храсталаците наоколо.
	Отминах с равна стъпка, аз,
	заплахата
	за котешкото им въображение.
	Отминах със привидно равна стъпка.
	И все се спъвах във въпроса
	какво, задало се срещу ни,
	те изплаши.