Улични котки
Аз приближих, а котките се любеха.
Не бях ги забелязал отдалече,
замислен в нещо свое и кахърен –
така, разбира се, човек не вижда.
Аз приближих по дребничката улица,
един такъв съвсем събран,
съвсем разсеян,
аз приближих, а котките се любеха.
Тогава те застинаха и мъжкият
ме проследи със поглед сговорчиво.
Но женската не издържа,
изплъзна се,
потъна в храсталаците наоколо.
Отминах с равна стъпка, аз,
заплахата
за котешкото им въображение.
Отминах със привидно равна стъпка.
И все се спъвах във въпроса
какво, задало се срещу ни,
те изплаши.
Кръстьо Раленков
Кръстьо Иванов Раленков е роден през 1965 г. в гр. Панагюрище. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като галванотехник, сценарист на телевизионно шоу, учител и директор на училище. Пише поезия, разкази и литературна критика. Носител е на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар