Къща от вятър

Къща от вятър

В онзи свят,
в който изговаряш “завинаги”
и заживяваш там като наистина...
В онзи свят, пребиваваш като
в тайна квартира,
хубаво ти е, хвърляш якето на леглото,
под него изритваш пантофите...
Бос,
нелечим
и излишен не е зле като фигура
на речта.

В онзи свят, в който “завинаги” е
завивка,
се събуждаш.
Сгъваш я. И я прибираш. Може би
няма да те дочака,
малката тухла на сричката.
Ритмичния гъвкав гръбнак на словата
в онзи твой свят...
Би могло.
Бихме обичали.
Бихме това-онова.

Отстъпваш от “винаги”, заключваш със “за-” и
излизаш.
Довиждане!