Равносметка

Равносметка

В живота препусках безшумно,
с криле от мечти и илюзии.
Сляпа гордост следвах безумно
по пътя от утъпкани рози.

Раздавах се дори във окови.
Пресмятах възможности чужди.
За себе си вземах забрави
и песни от никой нечути.

С надежда и вяра се борех
срещу демони скрити във хора.
В сънищата винаги молех
за живот без страх и тревога.

Страшно бе да кажа “Обичам”.
Грозно бе да искам по много.
Но за миг не спирах да тичам
към моето мото духовно.

Потисках напиращи чувства.
Сълзите преглъщах с горчилка.
Искам все пак да мога
да усетя изпепеляваща тръпка.

Ще живея по навик приличен.
Ще раздавам и пазя до болка.
Ще следвам тази съдба непорочна
да съм завинаги кротка.