Сила

Сила

Желая да тревожа като буря
леса на повседневните нещастия,
ръката ми да бие и да удря
със силата на вятъра в душата ми.

Като крилата на пчела треперят
устните ми от ярост и ненавист: –
да изрека, да кажа свойте вери,
и да изгния в блата и язви.

Сребристи люспи сякаш са накапали
земята, на която ще погина, –
а улиците лягат като линии
и бият с пулса на ръката ми.

И храстите, разкрили черни пазви,
отдъхват върху мене свойта ярост...
Вървях, а сякаш с мен вървят и лазят
народ, и здания, и пътища, и храсти...

Желая да тревожа като буря
народ, и здания, и пътища, и храсти,
ръката ми да бие и да удря
със силата на вятъра в душата ми.

--------------
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 515, 8.09.1930 г.