Поезия

Монах

Пенчо Пеев 9 януари 2021

Монах

На Недялко Месечков

Аз съм блед монах, заробен в книгите,
нямам никого на този свят,
всички дни в живота ми не стигнаха
да се моля зарад ближните
в хубавия Божи свят.

Аз обичам мойта стара Библия
с мъдростта на царя Соломон,
всеки ден припадам пред кандилото
във ръце със мойта Библия –
мъдростта на Соломон...

Сякаш малката ми църква тихо пее
и Исус ме гледа с поглед благ:
шепна ниско, пълен с умиление,
а молитвата на устните ми грее,
а Исус ме гледа благ.

Всяка вечер бия за вечерня...
Богомолците един след друг
идат тихо с болките неверни,
и отиват си със чиста вяра –
и отиват си един след друг...

Аз съм блед монах, заробен в книгите,
нямам никого на този свят,
всички дни в живота ми не стигнаха
да се моля зарад ближните,
Боже, в този грешен свят!

--------------
в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 426, 15.03.1939 г.

 

За автора

Пенчо Пеев

Пенчо Пеев Тенев е роден на 15 март 1906 г. в град Айтос в бедно семейство. Основно и прогимназиално образование получава в родния си град, а средно търговско – в Бургас. Работи като чиновник в клоновете на БНБ в Елхово, Ямбол, Айтос и Бургас. Публикува в…

Всички текстове и книги

Коментари

Г
Гергана Пон., 28 ное 2022 - 22:07
Не става ясно дали това стихотворение има за цел да осмее монаха, да се пошегува или просто е написано от тъпотия, но при всички случаи е много тъпо. Няма монах "заробен в книгите"! Душата на монаха живее много динамично, защото има благодат. Но за жалост има много, ама много "поети" заробени в своя объркан ум.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.