Малка елегия за вълната
Малка елегия за вълната
О, вълната бяга,
весело извира
и когато ляга
на брега, умира.
И не ме корете,
че ще потъгувам
за вълната, дето
свойта смърт целува.
Ще настане време
и за да живея,
своя дял ще взема
също като нея.
Димитър Велинов
Димитър Велинов е роден през 1937 г. в с. Преображенци (Надър). Работи в изданието на Нефтохим, Бургас – вестник “Нефтохимик”. Публикува в литературната периодика, в сборници и алманаси. Участва в литературния сборник “Запознаване” (заедно с Илия Буржев…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!
Коментари
Добави коментар