В тези черни дни, когато всеки се вкопчва с нокти и зъби в малкото си, но единствено съществувание...
Пред световната сцена със хиляди жертви на фона на младежки гробове и детски погребения...
Докато закусвам хиляди хора се заразяват. Докато си пия кафето хиляди хора умират.
Отчето гледаше иззад кислородния апарат. Дишаше трудно, но дишаше.
Микроскопични твари предат тънки нишки. Милиони разделителни линии между живота и смъртта.
Сънувам: На гости съм при Бог Кошмар: Тълпи пред болници.
Някога някой размислил и ето – казал този умен, знаещ човек, че всичко започва и свършва с морето. Другото е провинция вече...
Приятелю, тъй млад ти бил ли си, кажи, на моя хубав град по улиците чисти?
Добро утро, мое Черно море! Тази сутрин ти си толкова нежно! Кротко, като малко, спящо дете, уморено от детство безбрежно...
Умножавам те, умножавам се... по ТИхАЗ, по ТИхТИ, по АЗхТИ, по АЗхАЗ и получавам и получавам: благодатна капка пролетен дъжд...
