Нощ

Нощ

На жена ми

Морето...
Ах, морето ни предпазваше
от всичко дребно,
смешно и излишно.
Нощта на юли тихо ни прегръщаше
и никой не ни виждаше навярно.

И ти запита:
Как обичат рибите?
И имат ли красиви нощи рибите?
И дали чувстват щастието рибите?
Понякога дали са тъжни рибите?

И после,
мълчаливо като рибите
с едно далечно, чакано потръпване,
потънахме в света на всички приказки:
заливаха ни топлите води
на въздуха.
Морето ни люлееше
на дъното.
И спахме там, на дъното, тъй както
във първия си ден е спал светът...

Когато се събудихме, два гларуса
прегърнати прелитаха над нас.
И смяхме се.
Морето ни се радваше.
Нощта на юли тихо ни прегръщаше.
И бавно, много бавно се завръщаха
представите ни за света и времето.