Недей забравя никога момчето си!

* * *

Недей забравя никога момчето си!
Онуй момче със бялата жилетка
и сините, широки панталони,
което на дивана спи до тебе,
но всъщност в теб... И топли те с дъха си.
Това момче, което в свойте сънища
разлиства от разнеженост душата си
и всички нейни страници изпълва
с усмивката и светлото ти име.
Недей забравя никога момчето си,
което диша тук чрез твойте дробове
и с пулса на сърцето ти живее!
Момчето, дето зарад тебе може
небето като камък да обърне,
когато ти внезапно се изгубиш
в мастилената пелена на тъмното.
Това момче, което може всичко,
а всъщност му е трудно да признае
на глас, че теб... и само теб обича!
И всяка сутрин по ръба на утрото
върви с копнежа си да те прегърне...
Недей забравя никога момчето си,
затоплено от бялата жилетка,
със сините, широки панталони,
което те прегръща звездопадащо
с дъха си, с мислите си и с надеждата,
че няма никога да го изпратиш
зад дългата завеса на забравата
дори когато вече тук го няма
и мислиш си, че то е привидение!
Че само сън е и не се е случвало
и може би сама си го измислила,
за да разпръснеш мигом самотата.
Но то отново ще лежи до тебе,
отпуснало глава на коленете ти.
И щом с очи опиташ да го видиш
в невидимите трепети на нищото,
жилетката му бяла ще въздъхне.
И ще се сгушиш в нея да се стоплиш,
защото то оттук не си е тръгвало:
това момче със сини панталони,
това момче в последния ти вопъл...