Легенда за славея

Легенда за славея

Ако затвориш, казват, славея в кафез,
ще престане да пее.
Но това е лъжа!
Тъкмо тъгата по свобода
дава сила на гласа на славея
и песента, изпята с този глас, остава.

И градините, и небето, и всичко
когато е далеч от нас,
ражда стремежи.
А красотата на червената роза
е сънят на славея
от тъжната нощ.

Един ден славеят изгаря от любов,
славеят се превръща в песен.
Разтревожват се тогава градините,
разтревожват се цветята
и вятърът задъхано тръгва
да търси славея.